Dumite-BG – онлайн речник за българския език

сън

[sɤn]

сън значение:

Какво е сън? Периодично физиологично състояние на покой на организма, характеризиращо се с прекъсване на съзнанието и намалена реакция към външни дразнители.

1. (физиология) Периодично физиологично състояние на покой на организма, характеризиращо се с прекъсване на съзнанието и намалена реакция към външни дразнители.
2. (психология) Поредица от зрителни образи и преживявания, които възникват в съзнанието по време на спане.
Ударение
съ̀н
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сън
Род
мъжки
Мн. число
сънища
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сън

(физиология)
  • Детето потъна в дълбок сън.
  • Липсата на сън води до умора и раздразнителност.
(психология)
  • Снощи имах странен сън.
  • Това се случи като насън.

Как се пише сън

Грешни изписвания: сан
Основната гласна е 'ъ'. Проверява се с форми като 'сънища', 'сънлив'.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:sъnъ
От праславянски *sъnъ, който произлиза от индоевропейския корен *swep- (спане). Сродна с гръцкото 'hypnos' и латинското 'somnus'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дълбок сън
  • зимен сън
  • кошмарен сън
  • лека нощ (лек сън)
Фразеологизми:
  • Спя зимен сън
  • Нито съм чул, нито съм видял (насън)
  • Като насън

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.