сънаемател
[sɐnɐɛˈmatɛl]
сънаемател значение:
Какво е сънаемател? Лице, което е наело жилище или помещение съвместно с друго лице.
1. (битово) Лице, което е наело жилище или помещение съвместно с друго лице.
- Ударение
- сънаема'тел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съ-на-е-ма-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- сънаематели
Примери за използване на сънаемател
(битово)
- Търся си сънаемател за двустаен апартамент в центъра.
- Сънаемателите си поделяха разходите за ток и вода.
Синоними на сънаемател
Как се пише сънаемател
Грешни изписвания: съ-наемател, санаемател, сънъемател, сънаемътел
Пише се слято. Представката е съ- (не са-), защото е под ударение в сродни думи (съвместен), но тук следва традицията на изписване на предлога 'със'/'съ'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:съ- + наемател
Образувана с представката за съвместност 'съ-' и съществителното 'наемател'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- нов сънаемател
- коректен сънаемател
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
