съобщник
[sɐˈɔpʃtnik]
съобщник значение:
Какво е съобщник? Лице, което участва заедно с друг в извършването на престъпление или простъпка.
1. (право) Лице, което участва заедно с друг в извършването на престъпление или простъпка.
2. (общо) Човек, който споделя с някого обща дейност или тайна (по-рядка употреба).
- Ударение
- съо'бщник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съ-общ-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- съобщници
Примери за използване на съобщник
(право)
- Полицията арестува крадеца и неговия съобщник, който го чакаше в колата.
(общо)
- Те бяха съобщници в тази невинна шега.
Синоними на съобщник
Антоними на съобщник
Как се пише съобщник
Грешни изписвания: саобщник, съопщник, съубщник, съобщнйк
Думата е образувана с представка съ- (не са-). Съгласната б пред беззвучната щ се обеззвучава при изговор [п], но правописно се запазва заради корена 'общ'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:общ
Образувано от префикс 'съ-' (заедно) + корен 'общ' + суфикс за деятел '-ник'. Калка на латинското complice или руското сообщник.
Употреба
Чести словосъчетания:
- верен съобщник
- съобщник в убийство
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
