съратник
[sɐˈratnik]
съратник значение:
Какво е съратник? +мн. съратници, +м. Човек, който споделя напълно дейността на друго лице; верен другар в работата или борбата. Може да се използва и в смисъл на сподвижник, съидейник, съмишленик или труженик.
1. +мн. съратници, +м. Човек, който споделя напълно дейността на друго лице; верен другар в работата или борбата. Може да се използва и в смисъл на сподвижник, съидейник, съмишленик или труженик.
- Ударение
- съра̀тник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съ-рат-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- съратници
Как се пише съратник
Грешни изписвания: саратник, сратник, сърътник, съратнйк
Пише се със ъ в представката съ-. Коренът е рат.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ратъ
Образувано от представка 'съ-' (с, заедно) и корена 'рат' (война, битка, войска), плюс наставка '-ник'. Буквално означава 'този, с когото си заедно във войната'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- верен съратник
- близък съратник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.