Dumite-BG – онлайн речник за българския език

съсел

[ˈsɤsɛɫ]

съсел значение:

Какво е съсел? Дребен гризач (Glis glis) с пухкава опашка, подобен на катерица, който спи продължителен зимен сън.

1. (зоология) Дребен гризач (Glis glis) с пухкава опашка, подобен на катерица, който спи продължителен зимен сън.
2. (преносно/обидно) Човек, който обича много да спи или изглежда сънен, разрошен и непривлекателен; понякога използвано за хитър и крадлив човек.
Ударение
съ'сел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
съ-сел
Род
мъжки
Мн. число
съсели
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съсел

(зоология)
  • Съселите често се заселват на таваните на старите къщи и вдигат шум през нощта.
(преносно/обидно)
  • Ставай бе, съсел, обяд стана!
  • Какъв е тоя съсел, дето се върти около нас?

Синоними на съсел

Как се пише съсел

Грешни изписвания: съсъл, сасел

Втората гласна е е (променливо 'я'), но в основната форма и мн.ч. е 'е'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сѫсьлъ
Наследствена дума от праславянското *sǫslъ. Сродна със староруското 'суселъ'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • спи като съсел
Фразеологизми:
  • Спи като съсел

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.