съскав
[ˈsɤskɐf]
съскав значение:
Какво е съскав? Който се учленява с проход между езика и зъбите или небцето, при което въздушната струя излиза със специфичен шум (за съгласни звукове като 'с', 'з', 'ш', 'ж', 'ч', 'ц').
1. (лингвистика) Който се учленява с проход между езика и зъбите или небцето, при което въздушната струя излиза със специфичен шум (за съгласни звукове като 'с', 'з', 'ш', 'ж', 'ч', 'ц').
2. (пряко) Който наподобява съскане; остър и свистящ звук.
- Ударение
- съ̀скав
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- със-кав
- Род
- мъжки
- Мн. число
- съскави
Примери за използване на съскав
(лингвистика)
- В българския език съскавите съгласни са важна фонологична група.
- Тя имаше затруднения с произношението на съскавите звукове.
(пряко)
- От пукнатината се чуваше съскав звук на излизаща пара.
- Змията издаде заплашителен съскав звук.
Синоними на съскав
Как се пише съскав
Грешни изписвания: съзкав, саскав, съскъв
Думата се пише с ъ в корена. Проверката за звучност на съгласната с се прави чрез формите, където след нея стои гласна: съскава, съскави (чува се ясно 'с').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:съскам
Произлиза от глагола 'съскам', който е с ономатопоетичен (звукоподражателен) характер, имитиращ звука 'с-с-с'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- съскав звук
- съскава съгласна
- съскав говор
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
