съсредоточие
[sɐsrɛdoˈtɔt͡ʃiɛ]
съсредоточие значение:
Какво е съсредоточие? Място, където са събрани, концентрирани или групирани множество обекти, сили или явления; център.
1. (общо) Място, където са събрани, концентрирани или групирани множество обекти, сили или явления; център.
2. (преносно) Основната същност или най-важната част на някакъв проблем или идея.
- Ударение
- съсредото̀чие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съ-сре-до-то-чи-е
- Род
- среден
- Мн. число
- съсредоточия
Примери за използване на съсредоточие
(общо)
- Този град е икономическото съсредоточие на региона.
- Лабораторията стана съсредоточие на най-напредничавите научни изследвания.
(преносно)
- Всички погледи бяха вперени в него като в съсредоточие на надеждите им.
Антоними на съсредоточие
Как се пише съсредоточие
Грешни изписвания: сасредоточие, съсредуточие, съсредотучие, съсредоточйе
Думата се пише с двойно с в началото, тъй като се образува от представката съ- и корен, започващ със с (ср-).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:среда
Произлиза от корена 'срад-'/'сред-' (среда), комбиниран с префикса 'съ-' и суфикси, образувайки значение на място, където нещата се събират в центъра. Морфологично е свързано с глагола 'съсредоточавам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- съсредоточие на силите
- културно съсредоточие
- индустриално съсредоточие
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
