съученик
[sɐut͡ʃɛˈnik]
съученик значение:
Какво е съученик? Момче или мъж, който учи или е учил заедно с някого в едно училище или в един клас.
1. (образование) Момче или мъж, който учи или е учил заедно с някого в едно училище или в един клас.
- Ударение
- съученѝк
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съ-у-че-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- съученици
Примери за използване на съученик
(образование)
- Вчера срещнах мой съученик от гимназията.
- Той е съученик на сина ми.
Синоними на съученик
Как се пише съученик
Грешни изписвания: саученик, съоченик, съученйк
Пише се с представка съ-, тъй като следващата дума започва с гласна (ученик), което изисква пълната форма на представката (сравни със 'сговор', но 'съучастник').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:ученик
Образувано от представката за съвместност 'съ-' и съществителното 'ученик'. Калка на латинското condiscipulus.
Употреба
Чести словосъчетания:
- бивш съученик
- съученик от класа
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
