съчинител
[sɐt͡ʃiˈnitɛl]
съчинител значение:
Какво е съчинител? Автор на литературно произведение, текст или музика (често с нюанс на остаряло или иронично).
1. (литература) Автор на литературно произведение, текст или музика (често с нюанс на остаряло или иронично).
2. (преносно) Човек, който измисля неверни неща, интриги или лъжи.
- Ударение
- съчинѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съ-чи-ни-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- съчинители
Примери за използване на съчинител
(литература)
- Той е известен съчинител на оди и поеми.
- Не съм велик писател, а скромен съчинител на детски приказки.
(преносно)
- Не му вярвай, той е голям съчинител на небивалици.
Антоними на съчинител
Как се пише съчинител
Грешни изписвания: сачинител, съчйнител, съчинйтел
Представката е съ- (както в събирам, сътворявам).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:чин
От глагола 'съчинявам' (съ- + чин + -явам) + наставка '-тел'. Коренът 'чин' е свързан с 'ред', 'подредба' (срв. чиня, правя).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
