съчинителствуване
[sɐt͡ʃiˈnitɛlstvuvɐnɛ]
съчинителствуване значение:
Какво е съчинителствуване? Дейността на съчинителя; писане, измисляне на текстове (често с нюанс на ирония за липса на талант или за безплодни усилия).
1. (литература/ирония) Дейността на съчинителя; писане, измисляне на текстове (често с нюанс на ирония за липса на талант или за безплодни усилия).
2. (преносно) Измисляне на небивалици, лъжи или фантасмагории.
- Ударение
- съчинѝтелствуване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съ-чи-ни-тел-ству-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на съчинителствуване
(литература/ирония)
- Неговото съчинителствуване не доведе до издаването на нито една книга.
- Остави това безсмислено съчинителствуване и се захващай за работа.
(преносно)
- В показанията му имаше много съчинителствуване и малко истина.
Синоними на съчинителствуване
Антоними на съчинителствуване
Как се пише съчинителствуване
Грешни изписвания: съчинителстване, сачинителствуване, съчйнителствуване, съчинйтелствуване, съчинителствоване, съчинителствувъне
Формата завършва на -ствуване (от архаичния суфикс -ствувам), но съвременната норма допуска и 'съчинителстване'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:чин
Сложна деривация: съ-чин-я-вам -> съчинител -> съчинителствам -> съчинителствуване. Суфиксът '-ствуване' придава отвлечено значение на дейност.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
