съчиняване
[sɐt͡ʃiˈɲavanɛ]
съчиняване значение:
Какво е съчиняване? Процес на създаване на текст, музика или друго художествено произведение чрез творческа мисъл.
1. (творчество) Процес на създаване на текст, музика или друго художествено произведение чрез творческа мисъл.
2. (преносно) Измисляне на неверни неща; лъжене, фабрикуване.
- Ударение
- съчиня̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съ-чи-ня-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- съчинявания
Примери за използване на съчиняване
(творчество)
- Съчиняването на стихове беше любимото му занимание.
- Този софтуер подпомага съчиняването на музика.
(преносно)
- Спри със съчиняването на оправдания!
- Съчиняването на интриги не ѝ правеше чест.
Синоними на съчиняване
Антоними на съчиняване
Как се пише съчиняване
Грешни изписвания: съченяване, съчинявъне, сачиняване, съчйняване
Пише се с и в корена (от чин) и с я в наставката (променливо я), което в тази позиция не се преглася в е.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:чинъ
Отглаголно съществително от 'съчинявам', произлизащо от корена 'чин' (ред, подредба) – буквално 'подреждане на мисли/думи'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- съчиняване на музика
- съчиняване на истории
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
