Dumite-BG – онлайн речник за българския език

съществително

[sɐʃtɛstˈvitɛɫno]

съществително значение:

Какво е съществително? Самостойна част на речта, която назовава предмети, лица, явления или отвлечени понятия и притежава граматическите категории род, число и определеност.

1. (граматика) Самостойна част на речта, която назовава предмети, лица, явления или отвлечени понятия и притежава граматическите категории род, число и определеност.
Ударение
съществи'телно
Част на речта
съществително име, прилагателно име
Сричкоделение
съ-щест-ви-тел-но
Род
среден
Мн. число
съществителни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съществително

(граматика)
  • В изречението думата 'книга' е съществително.
  • Съществителните имена в българския език се членуват.

Синоними на съществително

Как се пише съществително

Грешни изписвания: същесвително, саществително, съществйтелно, съществителну
Думата съдържа групата от съгласни -щ- (шт). Пише се с двойно н в членувана форма за мн.ч., ако е прилагателно, но като съществително следва стандартните правила.

Етимология

Произход:Руски / Църковнославянски
Оригинална дума:съществительное
Калка (буквален превод) от латинското *nomen substantivum* (име на субстанцията/същността). Навлиза в българския език през руската граматическа традиция.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • съществително име
  • собствено съществително
  • нарицателно съществително
  • отглаголно съществително

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.