съществуване
[sɐʃtɛstˈvuvɐnɛ]
съществуване значение:
Какво е съществуване? Процесът на живот; фактът, че нещо е реално налично в действителността.
1. (общо) Процесът на живот; фактът, че нещо е реално налично в действителността.
2. (философия) Философска категория, обозначаваща битието на материята и съзнанието като обективна реалност (екзистенция).
- Ударение
- съществу̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съ-щест-ву-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- съществувания
Примери за използване на съществуване
(общо)
- Борбата за съществуване е основен закон в природата.
- Никой не подозираше за неговото съществуване.
(философия)
- Според екзистенциализма, съществуването предшества същността.
Синоними на съществуване
Как се пише съществуване
Грешни изписвания: съществувоне, съшцествуване, саществуване, съществоване, съществувъне
Думата се пише с щ, тъй като в корена ѝ стои старобългарската група шт. Наставката е -уване.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сѫщь
Произлиза от старобългарската дума 'сѫщьствованиѥ', образувана от сегашното деятелно причастие на глагола 'сѫмъ' (съм) – 'сѫщь' (съществуващ), плюс наставката за абстрактни съществителни.
Употреба
Чести словосъчетания:
- борба за съществуване
- право на съществуване
- мирно съществуване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
