Dumite-BG – онлайн речник за българския език

табиетлия

[tɐbiɛtˈlijɐ]

табиетлия значение:

Какво е табиетлия? Човек, който държи на своите навици, обича да върши нещата бавно, с наслада и по точно определен начин.

1. (пряко) Човек, който държи на своите навици, обича да върши нещата бавно, с наслада и по точно определен начин.
Ударение
табиетли'я
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
та-би-ет-ли-я
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
табиетлии
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на табиетлия

(пряко)
  • Той е голям табиетлия – пие си кафето точно един час.
  • Дядо Иван беше стар табиетлия и подреждаше инструментите си с часове.

Синоними на табиетлия

Антоними на табиетлия

Как се пише табиетлия

Грешни изписвания: табиетлиа, табиятлия, тъбиетлия, табйетлия, табиетлйя
Думата завършва на -ия в единствено число. При членуване се използва пълният член -ята (табиетлията), тъй като е съществително от мъжки род, завършващо на гласна 'я', означаващо лице.

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:tabiat + -li
Произлиза от турската дума 'tabiat' (природа, нрав, навик), която е от арабски произход, комбинирана с наставката за притежание '-лия'. В българския език думата придобива значение на човек със специфични, често бавни и наслаждаващи се на момента навици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • голям табиетлия
  • стара табиетлия

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.