Dumite-BG – онлайн речник за българския език

табун

[tɐˈbun]

табун значение:

Какво е табун? Голямо стадо коне (по-рядко елени или камили), които се отглеждат свободно на паша.

1. (животновъдство) Голямо стадо коне (по-рядко елени или камили), които се отглеждат свободно на паша.
Ударение
табу̀н
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
та-бун
Род
мъжки
Мн. число
табуни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на табун

(животновъдство)
  • В степта препускаше див табун коне.

Синоними на табун

Как се пише табун

Грешни изписвания: тъбун, табон
Няма специфични особености. Пише се така, както се изговаря.

Етимология

Произход:Тюркски
Оригинална дума:tabun
Заемка през руски или директно от тюркските езици (татарски), означаваща стадо коне.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • конски табун

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.