Dumite-BG – онлайн речник за българския език

таен

[ˈtaɛn]

таен значение:

Какво е таен? Който се пази в тайна, не е известен на другите; скрит, неявен.

1. (пряко) Който се пази в тайна, не е известен на другите; скрит, неявен.
2. (преносно) Който се извършва незабелязано, прикрито от чужди очи.
3. (абстрактно) Който е недостъпен за разбирането, мистичен, загадъчен.
Ударение
та̀ен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
та-ен
Род
мъжки
Мн. число
тайни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на таен

(пряко)
  • Те имаха таен план за бягство.
  • В къщата имаше таен вход зад библиотеката.
(преносно)
  • Той хвърли таен поглед към нея.
  • Водеха се тайни преговори между двете страни.
(абстрактно)
  • Тайните сили на природата.
  • Дълбок и таен смисъл.

Как се пише таен

Грешни изписвания: тайн, тъен
В мъжки род думата завършва на -ен. При образуване на множествено число или женски род гласната 'е' отпада и се появява 'й' (тайна, тайно, тайни).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:таиньнъ
Произлиза от съществителното 'тайна'. Сродна с глагола 'тая' (крия).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • таен агент
  • таен вот
  • тайна вечеря
  • тайна полиция

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.