тапичка
[ˈtapit͡ʃkɐ]
тапичка значение:
Какво е тапичка? Малка запушалка за бутилка, епруветка или друг отвор.
1. (бит) Малка запушалка за бутилка, епруветка или друг отвор.
2. (техника) Малък детайл, служещ за затваряне или изолиране на отвор в механизъм.
- Ударение
- та̀пичка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- та-пич-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- тапички
Примери за използване на тапичка
(бит)
- Изгубих тапичката на флумастера и той изсъхна.
- Постави гумената тапичка на вентила, за да не излиза въздух.
(техника)
- Трябва да сменим пластмасовата тапичка на болта, за да не ръждясва.
Как се пише тапичка
Грешни изписвания: тъпичка, тапйчка
Образува се от корена на тапа + -ичка.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:тапа
Умалителна форма на 'тапа' (от немски Zapfen или италиански tappo), образувана с наставката '-ичка'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- гумена тапичка
- тапичка за уши
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
