тегота
[tɛgoˈta]
тегота значение:
Какво е тегота? Тежко положение, трудност, бреме (обикновено в духовен или житейски смисъл).
1. (книжовно/поетично) Тежко положение, трудност, бреме (обикновено в духовен или житейски смисъл).
- Ударение
- тегота̀
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- те-го-та
- Род
- женски
- Мн. число
- теготи
Примери за използване на тегота
(книжовно/поетично)
- Народът стенеше под теготата на робството.
- Душевна тегота налегна сърцето му.
Антоними на тегота
Как се пише тегота
Грешни изписвания: тягота, тегута
В съвременния български език се е утвърдила формата тегота с 'е', въпреки етимологичната връзка с 'тяга/тежък'. Ударението пада на последната сричка.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:тягота
Старинна дума, произлизаща от старобългарското 'тягота' (тежест), сродна с 'тежък'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- душевна тегота
- житейска тегота
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
