телефонче
[tɛlɛˈfɔnt͡ʃɛ]
телефонче значение:
Какво е телефонче? Малък телефон (мобилен апарат или играчка); умалителна или гальовна форма на телефон.
1. (техника) Малък телефон (мобилен апарат или играчка); умалителна или гальовна форма на телефон.
2. (разговорно) Телефонен номер (в контекста на размяна на контакти).
- Ударение
- телефо̀нче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- те-ле-фон-че
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- среден
- Мн. число
- телефончета
Примери за използване на телефонче
(техника)
- Купих си ново телефонче, което се побира в джоба.
- Детето говореше на своето играчково телефонче.
(разговорно)
- Може ли да ми оставиш някакво телефонче за връзка?
Как се пише телефонче
Грешни изписвания: телевонче, телефунче
Думата следва правилата за образуване на умалителни съществителни от мъжки род с наставка -че.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:tele + phone
От гр. τῆλε (далеч) и φωνή (глас, звук). Умалителната форма е образувана в българския език чрез суфикс '-че'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- умно телефонче
- служебно телефонче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
