Dumite-BG – онлайн речник за българския език

терминатор

[tɛrmiˈnatɔr]

терминатор значение:

Какво е терминатор? Линията, която разделя осветената от Слънцето част на небесно тяло (като Луната или планета) от неосветената (тъмната) част.

1. (астрономия) Линията, която разделя осветената от Слънцето част на небесно тяло (като Луната или планета) от неосветената (тъмната) част.
2. (техника) Електронно устройство (резистор), което се поставя в края на предавателна линия или кабел, за да предотврати отражението на сигнала.
3. (биология) ДНК последователност, която сигнализира края на транскрипцията на даден ген.
Ударение
термина'тор
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
тер-ми-на-тор
Род
мъжки
Мн. число
терминатори
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на терминатор

(астрономия)
  • Наблюдавахме кратерите по Луната, разположени близо до терминатора, където сенките са най-дълги.
(техника)
  • Мрежовият кабел изисква поставянето на терминатор в двата края на шината.
(биология)
  • РНК-полимеразата достига до терминатора и освобождава новосинтезираната РНК верига.

Синоними на терминатор

Антоними на терминатор

Как се пише терминатор

Грешни изписвания: терменотор, търминатор, термйнатор, терминътор, терминатур

Думата се пише с е в първата сричка и и във втората, следвайки латинския си първоизточник.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:terminator
От латинското *terminator* (този, който слага край, разграничител), произлизащо от глагола *terminare* (ограничавам, свършвам). В българския език навлиза чрез международната научна терминология и по-късно чрез масовата култура.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • лунен терминатор
  • мрежов терминатор

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.