Dumite-BG – онлайн речник за българския език

тийн

[tiːn]

тийн значение:

Какво е тийн? Тийнейджър; юноша.

1. (разговорно) Тийнейджър; юноша.
2. (като първа част на сложни думи) Който се отнася до тийнейджърите или е предназначен за тях.
Част на речта
съществително име, прилагателно име
Сричкоделение
тийн
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
тийнове
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на тийн

(разговорно)
  • Група тийнове се бяха събрали в парка.
(като първа част на сложни думи)
  • Това списание е за тийн мода.
  • Тя е новата тийн икона.

Синоними на тийн

Как се пише тийн

Грешни изписвания: тин, тййн, тиин

Пише се с двойно 'и' (-ий-), отразявайки дългата гласна в оригиналния език.

Етимология

Произход:Английски
Оригинална дума:teen
Директна заемка от английското teen, съкращение от teenager.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • тийн идол
  • тийн мода
  • тийн драма

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.