тикане
[ˈtikɐnɛ]
тикане значение:
Какво е тикане? Действието по бутане на нещо или някого напред или в определена посока.
1. (пряко) Действието по бутане на нещо или някого напред или в определена посока.
2. (разговорно) Навиране, пъхане или слагане на нещо на място (често небрежно или насилствено).
- Ударение
- тѝкане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ти-ка-не
- Род
- среден
- Мн. число
- тикания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на тикане
(пряко)
- Тикането на количката нагоре по баира изискваше много усилия.
- Спряха заради повреда и се наложи тикане на автомобила до сервиза.
(разговорно)
- Престани с това тикане на пари в джобовете ми!
- Тикането на носа в чуждите работи никога не води до добро.
Как се пише тикане
Грешни изписвания: тикъне, тйкане
Думата се изписва с и в корена и окончание -е.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:тикам
Произлиза от стария глагол с ономатопеичен или експресивен характер, свързан с идеята за докосване, бутане (срв. 'тъча', 'тъкна'). Родствено със сродни форми в други славянски езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- тикане на количка
- тикане на кола
Фразеологизми:
- тикам си носа
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
