Dumite-BG – онлайн речник за българския език

тимократия

[ti.moˈkra.ti.jɐ]

тимократия значение:

Какво е тимократия? Форма на държавно управление, при която политическите права (достъп до властта) се определят от имуществения ценз на гражданите.

1. (политология/история) Форма на държавно управление, при която политическите права (достъп до властта) се определят от имуществения ценз на гражданите.
2. (философия) Според Платон – форма на управление, при която водещ мотив на управляващите е честолюбието, стремежът към почести и военна слава.
Ударение
тимокрàтия
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ти-мо-кра-ти-я
Род
женски
Мн. число
тимократии
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на тимократия

(политология/история)
  • Реформите на Солон в Атина установяват класическа тимократия.
(философия)
  • В 'Държавата' Платон описва тимократията като деградация на идеалната аристокрация.

Синоними на тимократия

Как се пише тимократия

Грешни изписвания: темократия, тймократия, тимукратия, тимокрътия, тимократйя
Пише се с 'и' в първата сричка (от гр. timē).

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:timokratia
От старогръцки τιμή (timē - чест, цена, стойност) + κράτος (kratos - власт, сила). Термин, въведен в класическата философия.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.