тиня
['tiɲɐ]
тиня значение:
Какво е тиня? Утайка от мека пръст, разложени органични вещества и пясък, която се отлага на дъното на водни басейни (реки, блата, езера).
1. (Геология/Хидрология) Утайка от мека пръст, разложени органични вещества и пясък, която се отлага на дъното на водни басейни (реки, блата, езера).
2. (Преносно) Среда на морален упадък, безнравственост или пошлост; блатото на живота.
- Ударение
- тѝня
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ти-ня
- Род
- женски
- Мн. число
- тини
Примери за използване на тиня
(Геология/Хидрология)
- Краката ми потънаха в дълбоката тиня на езерото.
- След наводнението улиците бяха покрити с лепкава тиня.
(Преносно)
- Той се опита да се измъкне от тинята на престъпния свят.
- Политическата интрига ги завлече в тинята.
Антоними на тиня
Как се пише тиня
Грешни изписвания: тине, тйня
Думата завършва на '-я' за женски род. Множественото число е 'тини'.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:tinja
От праславянски *tinja*, сродно със старопруски *tinio* (блато). Коренът се отнася до кална, блатиста маса.
Употреба
Чести словосъчетания:
- потъвам в тиня
- газя в тиня
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
