титулатура
[titolɐtˈurɐ]
титулатура значение:
Какво е титулатура? Пълното название на длъжността, званието или почетното име на лице (обикновено високопоставено), с което то се назовава официално.
1. (официален протокол) Пълното название на длъжността, званието или почетното име на лице (обикновено високопоставено), с което то се назовава официално.
2. (администрация) Съвкупност от всички титли и звания в дадена йерархична система.
- Ударение
- титулату̀ра
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ти-ту-ла-ту-ра
- Род
- женски
- Мн. число
- титулатури
Примери за използване на титулатура
(официален протокол)
- В официалната кореспонденция трябва стриктно да се спазва приетата титулатура.
- Неговата пълна титулатура включваше както военни, така и научни звания.
(администрация)
- Кралската титулатура е сложна и се променя през вековете.
Синоними на титулатура
Как се пише титулатура
Грешни изписвания: титолатура, тйтулатура, титулътура, титулатора
Пише се с у във втората сричка, следвайки корена титул.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:titulus
Произлиза от латински 'titulus' (надпис, титла), вероятно през немски (Titulatur) или руски език. Оформена е с наставката '-ура', обозначаваща съвкупност или система.
Употреба
Чести словосъчетания:
- официална титулатура
- пълна титулатура
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
