Dumite-BG – онлайн речник за българския език

титулен

[tiˈtulɛn]

титулен значение:

Какво е титулен? Който се отнася до заглавието на книга или документ; заглавен.

1. (книжовен език) Който се отнася до заглавието на книга или документ; заглавен.
2. (спорт) Който се отнася до титуляр; който е част от основния състав.
Ударение
титу̀лен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ти-ту-лен
Род
мъжки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на титулен

(книжовен език)
  • На титулния лист на книгата беше изписано името на автора.
(спорт)
  • Треньорът обяви титулния състав за предстоящото дерби.

Синоними на титулен

Антоними на титулен

Как се пише титулен

Грешни изписвания: титолен, тйтулен
Думата се пише с у (титул), следвайки корена на изходната дума титул.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:titulus
Заета чрез немски (Titel) или руски, произлиза от латинското 'titulus' (надпис, заглавие, почетно звание).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • титулен лист
  • титулна страница
  • титулен състав

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.