тихо
[ˈtixo]
тихо значение:
Какво е тихо? По начин, който не произвежда силен шум; с нисък глас или без звук.
1. (пряко) По начин, който не произвежда силен шум; с нисък глас или без звук.
2. (преносно) Спокойно, кротко, без напрежение или бурни събития.
- Ударение
- тѝхо
- Част на речта
- наречие, съществително име
- Сричкоделение
- ти-хо
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на тихо
(пряко)
- Тя говореше толкова тихо, че едва я чувах.
- В библиотеката всички стъпваха тихо.
(преносно)
- Животът в селото течеше тихо и еднообразно.
Антоними на тихо
Как се пише тихо
Грешни изписвания: тиху, тйхо
Думата се пише с о в края, тъй като е наречие, образувано от прилагателното име в среден род (тих → тихо). В българския език наречията за начин обикновено завършват на -о.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:tixъ
Наследено от праславянската форма *tixъ (тих, спокоен). Сродна с думи в други славянски езици (напр. руски 'тихо', сръбски 'тихо'). Коренът се свързва с идеята за утихване, липса на движение или звук.
Употреба
Чести словосъчетания:
- говоря тихо
- тихо време
- тихо и кротко
Фразеологизми:
- тихо като в гроб
- тихо, да не чуе дяволът
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
