Dumite-BG – онлайн речник за българския език

тия

[ˈtijɐ]

тия значение:

Какво е тия? Показателно местоимение за множествено число (м., ж. и ср. род), посочващо лица или предмети, които са близо до говорещия или за които току-що е станало дума. Синоним на 'тези'.

1. (общо) Показателно местоимение за множествено число (м., ж. и ср. род), посочващо лица или предмети, които са близо до говорещия или за които току-що е станало дума. Синоним на 'тези'.
2. (разговорно / пейоративно) Използва се с пренебрежителен оттенък за група хора.
Ударение
тѝя
Част на речта
местоимение
Сричкоделение
ти-я
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
няма
Мн. число
само за множествено число
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на тия

(общо)
  • Вземи тия книги и ги сложи на рафта.
  • Тия дни ще се видим.
(разговорно / пейоративно)
  • Не ги слушай тия, само глупости говорят.

Синоними на тия

Антоними на тия

Как се пише тия

Грешни изписвания: тиа
Пише се с я в края.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:тъ
Произлиза от старата показателна местоименна основа *t- (тъ, та, то). В съвременния език е съкратена/разговорна форма на 'тези'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • тия дни
  • тия работи
Фразеологизми:
  • мани ги тия

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.