тоника
[ˈtɔnikɐ]
тоника значение:
Какво е тоника? Първата степен (основният тон) на дадена мажорна или минорна тоналност, върху която се изгражда тоническото тризвучие.
1. (музика) Първата степен (основният тон) на дадена мажорна или минорна тоналност, върху която се изгражда тоническото тризвучие.
2. (напитки) Газирана безалкохолна напитка с леко горчив вкус, съдържаща хинин.
3. (козметика) Течен козметичен препарат за освежаване и тонизиране на кожата или косата (по-често наричан 'тоник', но срещан и в женски род).
- Ударение
- то̀ника
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- то-ни-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- тоники
Примери за използване на тоника
(музика)
- Произведението завършва на тоника, създавайки усещане за покой и завършеност.
- В гамата до мажор нотата до е тоника.
(напитки)
- Поръчах си джин с тоника и лед.
- През лятото обичам да пия студена тоника с лимон.
(козметика)
- Използвам билкова тоника за лице всяка сутрин.
Синоними на тоника
Антоними на тоника
Как се пише тоника
Грешни изписвания: тонека, туника, тонйка
Думата се пише с о и и: тоника. Ударението пада на първата сричка.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:τόνος (tonos)
През немски (Tonika) или френски (tonique), произлиза от гръцкото 'tonos' (напрежение, звук, тон). За напитката етимологията е свързана с английското 'tonic water' (тонизираща вода).
Употреба
Чести словосъчетания:
- тоническо тризвучие
- паралелна тоника
- водка с тоника
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
