топика
[ˈtɔpikɐ]
топика значение:
Какво е топика? Дял от реториката, занимаващ се с откриването и формулирането на аргументи и теми (общи места) за дискусия или литературно съчинение.
1. (литературознание/реторика) Дял от реториката, занимаващ се с откриването и формулирането на аргументи и теми (общи места) за дискусия или литературно съчинение.
2. (медицина) Учение за местоположението на болестните изменения в организма или за локализацията на определени анатомични структури.
- Ударение
- то̀пика
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- то-пи-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на топика
(литературознание/реторика)
- Аристотеловата топика разглежда методите за водене на спорове.
- В средновековната литература се наблюдава устойчива топика на смирението.
(медицина)
- Топиката на болката насочи лекаря към диагноза апендицит.
- Подробната топика на нервната система е важна за неврохирургията.
Синоними на топика
Как се пише топика
Грешни изписвания: тупика, топйка
Думата се пише с о в първата сричка. Тъй като е чуждица с гръцки произход (topos - място), правописът следва етимологията.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:topiká
От гръцкото 'ta topika' (за местата), свързано с произведението на Аристотел 'Топика', посветено на диалектическите аргументи и 'общите места' (topoi).
Употреба
Чести словосъчетания:
- историческа топика
- топика на заболяването
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
