Dumite-BG – онлайн речник за българския език

топилка

[toˈpilka]

топилка значение:

Какво е топилка? Специална пещ, съд или устройство за разтопяване на метали, стъкло или други материали.

1. (металургия/техника) Специална пещ, съд или устройство за разтопяване на метали, стъкло или други материали.
2. (химия) Вещество, което улеснява топенето (флюс) – по-рядка употреба.
Ударение
топѝлка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
то-пил-ка
Род
женски
Мн. число
топилки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на топилка

(металургия/техника)
  • В завода инсталираха нова електрическа топилка за цветни метали.
  • Температурата в стъкларската топилка достига 1500 градуса.
(химия)
  • Добавянето на топилка понижава температурата на топене на сместа.

Синоними на топилка

Как се пише топилка

Грешни изписвания: тупилка, топйлка
Пише се с 'о' в корена (от топя).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:топя
Образувана от глагола 'топя' (превръщам твърдо тяло в течно чрез нагряване) и наставката '-лка', обозначаваща инструмент или съоръжение.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • индукционна топилка
  • стъкларска топилка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.