топорче
[toˈpɔrt͡ʃe]
топорче значение:
Какво е топорче? Малка брадва; сечиво с къса дръжка за сечене или дялане.
1. (инструменти) Малка брадва; сечиво с къса дръжка за сечене или дялане.
- Ударение
- топо̀рче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- то-пор-че
- Род
- среден
- Мн. число
- топорчета
Примери за използване на топорче
(инструменти)
- Той издялка кола с острото си топорче.
- На колана му висеше малко, но здраво топорче.
Как се пише топорче
Грешни изписвания: тупорче, топурче
Думата се пише с две букви о (топор).
Етимология
Произход:Старобългарски / Славянски
Оригинална дума:toporъ
Умалителна форма на 'топор' (брадва). Думата има древен ирански или славянски произход.
Употреба
Чести словосъчетания:
- остро топорче
- бойно топорче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
