тора
[ˈtɔrɐ]
тора значение:
Какво е тора? Първата и най-свещена част от еврейската Библия (Танах), включваща Петкнижието на Моисей. Съдържа основните закони и учения на юдаизма.
1. (религия) Първата и най-свещена част от еврейската Библия (Танах), включваща Петкнижието на Моисей. Съдържа основните закони и учения на юдаизма.
2. (религия) Свитък от пергамент, върху който е написано ръчно съдържанието на Петкнижието, използван за богослужение.
- Ударение
- то̀ра
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- то-ра
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на тора
(религия)
- Равинът четеше откъс от свещената Тора в синагогата.
(религия)
- Тората беше изнесена тържествено от арон ха-кодеш.
Синоними на тора
Как се пише тора
Грешни изписвания: тура
Думата се пише с главна буква (Тора), когато се визира конкретното свещено писание или заглавието на книгата, и с малка, когато се използва в по-общ смисъл като предмет (свитък).
Етимология
Произход:Иврит
Оригинална дума:Torah (תּוֹרָה)
От иврит, означаващо 'учение', 'закон' или 'инструкция'. Влязла в българския език чрез религиозната литература.
Употреба
Чести словосъчетания:
- четене на Тората
- свитък на Тората
- празник на Тората
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
