Dumite-BG – онлайн речник за българския език

точиларски

[tot͡ʃiˈlarski]

точиларски значение:

Какво е точиларски? Който е присъщ на точиларя или на неговия занаят.

1. (Бит/Занаяти) Който е присъщ на точиларя или на неговия занаят.
Ударение
точила̀рски
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
то-чи-лар-ски
Род
мъжки
Мн. число
точиларски
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на точиларски

(Бит/Занаяти)
  • От улицата се чуваше характерният точиларски вик.
  • В работилницата имаше старо точиларско колело.

Как се пише точиларски

Грешни изписвания: точиларски, тучиларски, точйларски, точилърски, точиларскй
Няма особени правописни трудности. Пише се с о в първата сричка (от точа).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:точа
Произлиза от 'точилар' (занаятчия, който точи ножове), което е от глагола 'точа' + наставка '-ар', последвано от аджективната наставка '-ски'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • точиларски камък
  • точиларски занаят

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.