Dumite-BG – онлайн речник за българския език

точилка

[toˈt͡ʃiɫkɐ]

точилка значение:

Какво е точилка? Дълъг, гладък дървен или метален цилиндричен предмет, който служи за разточване на тесто на кори.

1. (бита) Дълъг, гладък дървен или метален цилиндричен предмет, който служи за разточване на тесто на кори.
2. (зоология/разговорно) Вид насекомо с дълго и тънко тяло (Saga pedo).
Ударение
точѝлка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
то-чил-ка
Род
женски
Мн. число
точилки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на точилка

(бита)
  • Баба размаха точилката и започна да прави баница.
(зоология/разговорно)
  • В тревата забелязахме огромна точилка, която се сливаше със стеблата.

Как се пише точилка

Грешни изписвания: тучилка, точйлка

Пише се с о (от корена точ-).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:точа
Отглаголно съществително име, образувано от корена на глагола „точа“ (разстилам тесто) и наставката за оръдие -илка.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дървена точилка
  • тънка като точилка
Фразеологизми:
  • играе точилката
  • яде точилката

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.