триезичие
[triɛˈzit͡ʃiɛ]
триезичие значение:
Какво е триезичие? Владеене или употреба на три езика в дадено общество или от отделен индивид.
1. (лингвистика) Владеене или употреба на три езика в дадено общество или от отделен индивид.
2. (история/богословие) Църковна догма (ерес) от ранното Средновековие, според която Бог може да бъде славен само на трите 'свещени' езика: еврейски, гръцки и латински. Опровергана е от Константин-Кирил Философ.
- Ударение
- триезѝчие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- три-е-зи-чи-е
- Род
- среден
- Мн. число
- триезичия
Примери за използване на триезичие
(лингвистика)
- В този регион триезичието е норма заради смесеното население.
(история/богословие)
- Борбата срещу триезичието е ключов момент в делото на Кирил и Методий.
- Триезичната ерес ограничаваше разпространението на словото на роден език.
Синоними на триезичие
Антоними на триезичие
Как се пише триезичие
Грешни изписвания: три езичие, трйезичие, триезйчие, триезичйе
Сложни съществителни имена, започващи с числително име (три), се пишат слято.
Етимология
Произход:Гръцки (калка)
Оригинална дума:тρεις (три) + γλώσσα (език)
Калка на гръцката дума τριγλωσσία (триглосия). В исторически план е свързано с дебатите около свещените езици през Средновековието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- триезична догма
- функционално триезичие
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
