Dumite-BG – онлайн речник за българския език

троица

[ˈtrɔit͡sɐ]

троица значение:

Какво е троица? В християнската догматика: Бог, който е един по същност, но съществува в три лица (ипостаси) – Бог Отец, Бог Син и Свети Дух.

1. (религия) В християнската догматика: Бог, който е един по същност, но съществува в три лица (ипостаси) – Бог Отец, Бог Син и Свети Дух.
2. (общо) Група от трима души или три неща, обединени от обща дейност, признак или цел.
Ударение
тро̀ица
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
тро-и-ца
Род
женски
Мн. число
троици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на троица

(религия)
  • Иконата на Светата Троица е една от най-почитаните в храма.
  • Празникът на Светата Троица се отбелязва на Петдесетница.
(общо)
  • Троицата приятели бяха неразделни още от ученическите години.
  • Тази троица поети промени литературния облик на епохата.

Как се пише троица

Грешни изписвания: тройца, Труица, Тройца
Думата се пише с и, а не с й, тъй като гласната е сричкообразуваща след о.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:троица
Произлиза от старобългарската дума, образувана от числителното „три“. Свързва се с корена за тройност и обединение на три елемента в едно цяло.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • Светата Троица
  • неразделна троица

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.