туп
[tup]
туп значение:
Какво е туп? Звукоподражателна дума, която наподобява шума при падане на тежък предмет, удар с тъп предмет или силен тласък.
1. (звук) Звукоподражателна дума, която наподобява шума при падане на тежък предмет, удар с тъп предмет или силен тласък.
- Ударение
- ту̀п
- Част на речта
- междуметие
- Сричкоделение
- туп
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- няма
Примери за използване на туп
(звук)
- Туп! – чу се звук от падаща книга на пода.
- Сърцето му правеше 'туп-туп' от вълнение.
Как се пише туп
Грешни изписвания: тъп (когато се бърка с прилагателното)
Като междуметие се пише с 'у' (звук на удар). Да не се бърка с прилагателното тъп (глупав/неостър).
Етимология
Произход:Звукоподражание
Оригинална дума:N/A
Ономатопея – пряко възпроизвеждане на глух звук от удар, падане на тежък предмет или сблъсък.
Употреба
Чести словосъчетания:
- туп-туп
- туп-луп
Фразеологизми:
- туп в средата (неочаквано появяване)
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
