туптене
[tupˈtɛnɛ]
туптене значение:
Какво е туптене? Ритмично движение или издаване на глух звук, характерно за сърцето, пулса или друг вибриращ обект.
1. (Физиология / Общо) Ритмично движение или издаване на глух звук, характерно за сърцето, пулса или друг вибриращ обект.
- Ударение
- туптѐне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- туп-те-не
- Род
- среден
- Мн. число
- туптения
Примери за използване на туптене
(Физиология / Общо)
- Силното туптене на сърцето му издаваше вълнението.
- Чуваше се монотонното туптене на машината в съседната стая.
Как се пише туптене
Грешни изписвания: туптене, туптяне, топтене
Думата завършва на -ене, тъй като произлиза от глагол от II спрежение (туптя -> туптиш -> туптене), въпреки че в разговорната реч понякога се бърка с ятовото правило.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:туп
Отглаголно съществително от 'туптя'. Коренът е звукоподражателен (ономатопея) – 'туп', имитиращ звук от удар.
Употреба
Чести словосъчетания:
- туптене на сърцето
- ускорено туптене
- глухо туптене
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
