тълковник
[tɐɫˈkɔvnik]
тълковник значение:
Какво е тълковник? Вид речник, в който срещу всяка дума се дава нейното обяснение (тълкуване), а не превод на друг език.
1. (лингвистика) Вид речник, в който срещу всяка дума се дава нейното обяснение (тълкуване), а не превод на друг език.
2. (остаряло) Лице, което тълкува нещо; тълкувател.
- Ударение
- тълко̀вник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- тъл-ков-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- тълковници
Примери за използване на тълковник
(лингвистика)
- Българският тълковник на Найден Геров е ценен исторически труд.
- Проверих значението на думата в тълковника.
(остаряло)
- Той беше изкусен тълковник на светото писание.
Синоними на тълковник
Антоними на тълковник
Как се пише тълковник
Грешни изписвания: талковник, тълковнек, тълкувник, тълковнйк
Думата се пише с ъ в първата сричка (проверка: тълкувам).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:тлъкъ
Произлиза от старобългарския корен за 'тълкуване', 'обяснение'. Образувана с наставката -ник, означаваща предмет или лице, свързано с действието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- речник тълковник
- тълковник на сънища
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
