тълкувател
[tɐɫkoˈvatɛɫ]
тълкувател значение:
Какво е тълкувател? Лице, което тълкува. Тълкувател на сънища. Интерпретатор на текстове, изкуство, музика и т.н. Човек, който разяснява или обяснява нещо.
1. Лице, което тълкува. Тълкувател на сънища. Интерпретатор на текстове, изкуство, музика и т.н. Човек, който разяснява или обяснява нещо.
- Ударение
- тълкува̀тел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- тъл-ку-ва-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- тълкуватели
Как се пише тълкувател
Грешни изписвания: талкувател, тълковател, тълкувътел
Коренната гласна е ъ (тълк), а наставката след основата на глагола е -тел.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:тлъкъ
От глагола 'тълкувам', произлизащ от старобългарската дума 'тлъкъ' (преводач, тълкувател). Сродна с други славянски думи за обяснение и превод.
Употреба
Чести словосъчетания:
- тълкувател на закона
- тълкувател на сънища
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
