тълмач
[tɐɫˈmat͡ʃ]
тълмач значение:
Какво е тълмач? Лице, което превежда устно от един език на друг; преводач (остаряла форма, използвана предимно в исторически или литературен контекст).
1. (исторически) Лице, което превежда устно от един език на друг; преводач (остаряла форма, използвана предимно в исторически или литературен контекст).
2. (преносно) Човек, който разяснява, тълкува или дава израз на чужди мисли, идеи или воля.
- Ударение
- тълма̀ч
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- тъл-мач
- Род
- мъжки
- Мн. число
- тълмачи
Примери за използване на тълмач
(исторически)
- Ханът изпрати своя най-верен тълмач да преговаря с византийците.
- Тълмачът едва успяваше да предаде думите на чуждоземния пратеник.
(преносно)
- Поетът стана тълмач на народните теглила.
Синоними на тълмач
Как се пише тълмач
Грешни изписвания: талмач, тълмадж, тълмъч
Думата се пише с ъ в първата сричка. Проверката се прави със сродни думи като тълкувам.
Етимология
Произход:Кумански/Тюркски
Оригинална дума:tilač / dilmaç
Думата е заета в българския език през старобългарски или по-късно чрез османски турски. Произлиза от тюркския корен *dil (език), откъдето се образува dilmaç (преводач). Среща се в старите славянски паметници като 'тлъкъ' (тълкувам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- царски тълмач
- верен тълмач
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
