тършуване
[tɐrˈʃuvɐnɛ]
тършуване значение:
Какво е тършуване? Действието на това да се тършува; продължително и хаотично претърсване на място или вещи, обикновено с цел намиране на нещо скрито.
1. (пряко) Действието на това да се тършува; продължително и хаотично претърсване на място или вещи, обикновено с цел намиране на нещо скрито.
- Ударение
- тършу̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- тър-шу-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- тършувания
Примери за използване на тършуване
(пряко)
- След дълго тършуване из шкафовете, най-сетне намерих стария албум.
- Чуваше се шум от местене на мебели и тършуване в съседната стая.
Синоними на тършуване
Антоними на тършуване
Как се пише тършуване
Грешни изписвания: таршуване, тършувани, тършоване, тършувъне
Думата се пише с ъ в първата сричка. Окончанието за отглаголно съществително е -ане (или -ване).
Етимология
Произход:Турски
Оригинална дума:taraş (грабеж, обир)
От глагола 'тършувам'. Вероятно свързано с турската дума 'taraş' (грабеж, обиране) или диалектни форми, преминали през значението на 'претърсване с цел грабеж' към общо 'претърсване'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- безцелно тършуване
- полицейско тършуване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
