уверя
[uvɛˈrʲa]
уверя значение:
Какво е уверя? Карам някого да повярва в истинността на нещо; убеждавам напълно.
1. (комуникация) Карам някого да повярва в истинността на нещо; убеждавам напълно.
2. (личен опит) (възвратно: уверя се) Лично проверявам и установявам истинността или фактите; добивам сигурност.
- Ударение
- уверя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- у-ве-ря
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- уверявам
Форми на думата уверя 52
- уверели
- уверете
- увереше
- уверейки
- уверелите
- уверен
- уверена
- уверени
- уверено
- уверения
- уверената
- уверените
- увереният
- увереното
- увери
- уверим
- увериш
- уверите
- уверил
- уверила
- уверили
- уверило
- уверилия
- уверилата
- уверилите
- уверилият
- уверилото
- уверих
- увериха
- уверихме
- уверихте
- уверят
- уверял
- уверяла
- уверяло
- уверялия
- уверялата
- уверялият
- уверялото
- уверях
- уверяха
- уверяхме
- уверяхте
- уверящ
- уверяща
- уверящи
- уверящо
- уверящия
- уверящата
- уверящите
- уверящият
- уверящото
Примери за използване на уверя
(комуникация)
- Опитах се да го уверя, че няма опасност, но той не ме чу.
- Искам да Ви уверя в моите най-добри намерения.
(личен опит)
- Трябваше да се уверя с очите си, че вратата е заключена.
- Отидох на място, за да се уверя в щетите.
Антоними на уверя
Как се пише уверя
Грешни изписвания: уберя, оверя
Пише се с 'е' в корена след 'в'. Променливото 'я' (от *ě) се превръща в 'е' пред меки срички и 'ж/ч/ш' (напр. 'уверение').
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вѣра
Образувано от представка 'у-' (засилване на действието, постигане на резултат) и корен 'вяр-' (вяра). Буквално 'да накарам да повярва'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- уверя някого в противното
- бързам да уверя
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.