угоден
[uˈgɔdɛn]
угоден значение:
Какво е угоден? Който се харесва на някого; приятен, желан, допадащ.
1. (пряко) Който се харесва на някого; приятен, желан, допадащ.
2. (преносно (рядко)) Който е удобен, благоприятен или изгоден за дадена цел.
- Ударение
- уго̀ден
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- у-го-ден
- Род
- мъжки
- Мн. число
- угодни
Примери за използване на угоден
(пряко)
- Той се опитваше да върши дела, угодни на началството.
- Жертвата трябва да бъде угодна на Бога.
(преносно (рядко))
- Търсеха угодно време за нападение.
Как се пише угоден
Грешни изписвания: огоден, угуден
Пише се с у (представка у-), а не с о.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:угодьнъ
Произлиза от общославянския корен *godъ (време, подходящ момент, празник), свързан с глагола 'годя' (харесвам се, допадам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- богоугоден
- угодно дело
Фразеологизми:
- както му е угодно
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
