угодник
[uˈɡɔdnik]
угодник значение:
Какво е угодник? Човек, който прекалено много се старае да се хареса на другите, да изпълнява желанията им с користна цел или от липса на достойнство.
1. (Пряко / Неодобрително) Човек, който прекалено много се старае да се хареса на другите, да изпълнява желанията им с користна цел или от липса на достойнство.
- Ударение
- уго'дник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-год-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- угодници
Примери за използване на угодник
(Пряко / Неодобрително)
- Той е известен угодник и винаги се съгласява с шефа, дори когато не е прав.
- Никой не уважава угодниците, които нямат собствено мнение.
Синоними на угодник
Антоними на угодник
Как се пише угодник
Грешни изписвания: огодинк, огодник, угудник, угоднйк
Думата започва с у- (представка за насоченост на действието, както в угаждам). Коренната гласна е о.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:угоден
Произлиза от 'угоден' (приятен, желан) или глагола 'угаждам', с наставка '-ник' за лице с определено качество.
Употреба
Чести словосъчетания:
- долен угодник
Фразеологизми:
- угодник на всеки
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
