угодничав
[uˈgɔdnit͡ʃɐf]
угодничав значение:
Какво е угодничав? Който се стреми прекалено да угоди на някого (обикновено по-висшестоящ) с цел лична изгода; сервилен, подмазвачески.
1. (характер) Който се стреми прекалено да угоди на някого (обикновено по-висшестоящ) с цел лична изгода; сервилен, подмазвачески.
- Ударение
- уго'дничав
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- у-год-ни-чав
- Род
- мъжки
- Мн. число
- угодничави
Примери за използване на угодничав
(характер)
- Той имаше угодничав поглед и винаги се съгласяваше с началника.
- Държеше се по угодничав начин, което дразнеше колегите му.
Синоними на угодничав
Как се пише угодничав
Грешни изписвания: огодинчав, огодничав, угудничав, угоднйчав, угодничъв
Пише се с у в началото (представка) и о в корена (год-ен).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:угодя
От глагола 'угоднича' (стремя се да угоди някому с користна цел) + наставка '-ав'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- угодничав тон
- угодничава усмивка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
