угоднически
[uˈgɔdnit͡ʃɛski]
угоднически значение:
Какво е угоднически? Който изразява прекалена готовност да се угоди, да се служи или да се подмаже на някого; раболепен.
1. (пряко) Който изразява прекалена готовност да се угоди, да се служи или да се подмаже на някого; раболепен.
- Ударение
- уго̀днически
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- у-год-ни-чес-ки
- Род
- мъжки
- Мн. число
- угоднически
Примери за използване на угоднически
(пряко)
- Той хвърли угоднически поглед към началника си.
- Държанието му беше откровено угодническо.
Синоними на угоднически
Как се пише угоднически
Грешни изписвания: огоднически, угуднически, угоднйчески, угодническй
Пише се с 'у' в началото – угоднически, от корена 'угод-' (угода).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:угоден
Произлиза от старобългарския корен 'год-' (свързан с 'годен', 'угода'), с наставки -ник и -ески.
Употреба
Чести словосъчетания:
- угоднически тон
- угодническа усмивка
- угодническо поведение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
