угодно
[uˈgɔdno]
угодно значение:
Какво е угодно? По начин, който се харесва на някого или го удовлетворява; угоднически.
1. (пряко) По начин, който се харесва на някого или го удовлетворява; угоднически.
2. (предикатив) Приятно е, желано е (в безлични изрази).
- Ударение
- уго̀дно
- Част на речта
- наречие, предикативна слово
- Сричкоделение
- у-год-но
- Род
- няма
Примери за използване на угодно
(пряко)
- Той се усмихваше угодно на началника си.
- Слугите тичаха угодно около царя.
(предикатив)
- Направете както ви е угодно.
- Не е угодно Богу.
Синоними на угодно
Антоними на угодно
Как се пише угодно
Грешни изписвания: огодно, угудно, угодну
Пише се с 'у' (представка). Проверка: 'угаждам'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:годьнъ
От корена 'год-' (подходящ, харесван) + представка 'у-'. Сродно с 'годен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- както ти е угодно
Фразеологизми:
- ловя риба в мътна вода (правя си каквото ми е угодно)
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
