удовлетворителен
[udovlɛtvoriˈtɛlɛn]
удовлетворителен значение:
Какво е удовлетворителен? Който отговаря на изискванията или очакванията; достатъчно добър.
1. (общо) Който отговаря на изискванията или очакванията; достатъчно добър.
2. (образование) Оценка по шестобалната система, отговаряща на цифрова оценка 3.
- Ударение
- удовлетворѝтелен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- у-дов-ле-тво-ри-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- удовлетворителни
Примери за използване на удовлетворителен
(общо)
- Резултатите от изпита са на удовлетворително ниво.
- Търсим удовлетворително решение на проблема.
(образование)
- Получи оценка Среден (3), което е едва удовлетворително.
Синоними на удовлетворителен
Антоними на удовлетворителен
Как се пише удовлетворителен
Грешни изписвания: удоволетворителен, удовлетворителн, одовлетворителен, удувлетворителен, удовлетвурителен, удовлетворйтелен
Пише се слято. Съдържа корена 'твор' (от творя). Двойно 'н' не се пише в м.р. ед.ч.
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:удовлетворительный
Заемка или калка от руски, който на свой ред калкира латинското 'satisfactorius'. Съставна дума от 'удоволствие/доволен' и 'творя' (правя).
Употреба
Чести словосъчетания:
- удовлетворителен отговор
- удовлетворителен резултат
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
